155 години от героичната смърт на Стефан Караджа

155 години от героичната смърт на СТЕФАН ТОДОРОВ ДИМОВ, останал в историята като СТЕФАН КАРАДЖА.

️155 години безсмъртие!
Стефан Караджа oтдава живота си на революцията и свободата на България. Участва в Първа и Втора българска легия. Заедно с Хаджи Димитър организират чета, с която навлизат в пределите на България.
Умира от раните си в Русенският затвор, едва навършил 28 г. След боя при село Вишоград в местността Канлъ дере, войводата се увлича в ръкопашен бой с турците е ранен многократно и е заловен. Изпратен е в Търново, а след това в Русе. Там е изправен пред извънреден съд, председател на който е Мидхат паша. Осъден е на смърт чрез обесване. Никола Обретенов твърди, че войводата е окачен на бесилото вече починал от раните си, получени по-време на боя в Канлъ дере. Погребан е от баба Тонка Обретенова.
Черепът на войводата се е съхранявал в къщата-музей на баба Тонка в Русе и след години е предаден на Русенският музей. Оригиналният надгробен камък е намерен при строителни работи през 2014 г. в къщата-музей. Въпреки, че се смята, че войводата е починал на 31 юли, на надгробният камък изписаната дата е 30 юли 1868 г.
ПОКЛОН !

Да си припомним една от великите оди в „Епопея на забравените”. На изключинтелната личност Иван Вазов посвещава един от най – забележителните текстове в цикъла – „Караджата”:
"…И ето що каза тогаз Караджата,
с поглед към народа и към небесата:
"Прощавайте, братя, отивам сега!
Отивам в душата с голяма тъга:
не умрях в Балкана от моите рани,
затова сте вие тука днес събрани.
Сълзи не ронете за мен тоя път,
ами се гответе и вие за смрът,
защто настанаха нови времена,
в кои на кръвта се не дава цена
и гробът е по-мил, нежели позорът
за всички, що мислят и честно се борят.
Не съм аз последен и не съм аз пръв,
дето тъй умирам. Българската кръв
реки ще се лее!... Смърт или свобода!
Беснейте, тирани, но жив е народа.
Юнаците с нази не ще се скратат,
нашта смърт ще вдигне други да мрът:
за едного триста, за двама хилядо.
Чуйте ме, тирани! Ний сме племе младо,
искаме свобода, няма да се спрем,
ще се борим с вази, ще морим, ще мрем
та пак да възкръснем! Бъдещето цяло
аз го виждам ясно като в огледало,
скоро ще да рухне зверската ви власт,
за бой, отмъщенье, за смърт, за свобода...
Но ази умирам!... Да живей народа!...
Смърт или свобода!
И кога се люшна из въздуха он,
то хиледи гърди издадоха стон
и дълго йощ време там под небосвода
кънтяха тез думи: "Свобода, свобода!
Смърт или свобода!"...."

От "Памет Българска" и "Bolgar".